Nolly

"GOD has not called me to be successful. He called me to be Faithful… Never forget or neglect anyone because nobody knows what's coming tomorrow. You will know their value when you can't meet them once again in the lifetime." Mother Teresa

Category Archives: Bulgarian Language

Блага Димитрова – Жена

Как тревожно е да си жена.
Красота и усмивка да бъдеш
сред всекидневния сив кръговрат
вярност — срещу изменчивия вятър,
нежност — в загрубелия свят.
От безбройните пътища земни
най-рискования да избереш —
безразсъдния път на сърцето
и докрай да го извървиш.
Твоя единствена радост да бъде
радост да даваш… Да бъдеш в нощта
светло прозорче, което чака,
първа стъпка, разбудила утрото.
Ти, слаборъката, да подкрепиш
силата на ръката корава.
И непростимото да простиш,
и да градиш живот от отломки.
Отговорност е да си жена.
Бъдещето да носиш в утроба.
Да продължиш в един детски вик
дългата мълчалива целувка.
Вечност да сториш от краткия миг.
Твоите прострени ръце за прегръдка
люлка да станат за нов живот.
Нощем над него безсънна да тръпнеш,
светла като звездоокия свод.
Всяка детска усмивка — със бръчка
да заплатиш и в косите със скреж.
Сълза по сълза на новото стръкче
своята хубост да предадеш.
Нищо за себе си да не оставиш.
Саможертва е да си жена.
И до ранена, разбита гръд
чистите извори да защитаваш —
просто, за да съществува светът.
Горда съм, че съм жена.

A Woman Alone on the Road

It’s a risk and a bother
in this world that’s still male
when around each bend my lie
ambushed of encounters
and the streets fix her
with cold stares.
This woman alone on the road.
Her only defence
is the defencelessness.

She hasn’t made from any man
a clutch, or wayside shelter.
She never walked over a man
as if he were a bridge.
She went off alone
to meet him as an equal
and to love him truly.

Whether she’ll go far
or falter in the mind
or be blinded by horizons
she doesn’t know. She’s stubborn.
Even if rebuked along the way
her setting out itself
is accomplishment enough.
A woman alone on the road.
And yet she goes on
and does not stop.

No woman can be as lonesome
as a woman on her own.
Before her darkness
drops down a locked door.
A woman alone on the road
ought not go out at night.
The dawn sun, like a turnkey
will unlock her horizons.

Still she goes on
even in the darkness
not glancing about her faith
in the Dark Man
with whom she’s been threatened
for a long time.
Her steps echo on the paving
and stub against a stone.
A woman alone on the road:
quiet brave steps over a sad earth,
an earth which, against the stars,
is a woman alone on the road.

Blaga Dimitrova
Translated by J. Balaban

Congratulations from U.S. Embassy Sofia on May 24th

 

Кирил и Методий

Български Bсеучилищен Xимн

Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден –
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!…
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!…”

Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет –
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет…

Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът се всегда! 

Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време…
Тогаз Балканский храбър си
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин… 

Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!… През десет века
все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте –
заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,

бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!

Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!

Русе, 1882, априлий 15

Тони Димитрова – След години

To the “Sober”*

Memories are bullets. Some whiz by and only spook you. Others tear you open and leave you in pieces. Experience taught me that even the most precious memories  cannot fade with the passage of time.

 

“Isn’t it funny how the memories you cherish before a breakup can become your worst enemies afterwards? The thoughts you loved to think about, the memories you wanted to hold up to the light and view from every angle–it suddenly seems a lot safer to lock them in a box, far from the light of day and throw away the key. It’s not an act of bitterness. It’s an act if self-preservation. It’s not always a bad idea to stay behind the window and look out at life instead, is it?”
― A. Condie, First Day

“The days aren’t discarded or collected, they are bees that burned with sweetness or maddened the sting: the struggle continues,
the journeys go and come between honey and pain.
No, the net of years doesn’t unweave: there is no net.
They don’t fall drop by drop from a river: there is no river.
Sleep doesn’t divide life into halves, or action, or silence, or honor:
life is like a stone, a single motion, a lonesome bonfire reflected on the leaves, an arrow, only one, slow or swift, a metal that climbs or descends burning in your bones.”
― Pablo Neruda, Still Another Day

*Sober was used instead of a name

ЛИЛИ ИВАНОВА – БЕЗ ПРАВИЛА ( No Rules)

Васил Найденов – Болката Отляво

Странно просветлява смръщеният ден, спомен загорчава, тя стои пред мен.
Искам да докосна пръстите и пак, но не зная просто как.
Но зная – миналото мина, бъдещето не.
Ако се докоснем в кратък миг поне, ще избухне огън, ще ни върне там няма връщане назад.
Тя бе любов, (х2) реже като нож, и няма ден, и няма нощ.
И отново смръщен гледа те светът.
Всеки се завръща в своя собствен път.
Всичко отминава под това небе, болката отляво – не!
Тя бе любов, (х2) реже като нож, и няма ден, и няма нощ.
Тя бе любов, (х2) реже като нож, и няма ден, и нощ

A Mystical Place in Bulgaria Cures Cancer and Different Diseases, Village Kribul, Gotse Delchev District

 

Гъстата и тъмна дъбова гора не стряска бабата и младата жена, която я следва по петите. Двете смело продължават да следват мрачната пътека. Изведнъж пред тях изникват чудновати дървета, които приличат на човешки скелети, отрупани с някакви вехти парцали. Старицата вдига ръка, което е знак разговорите да спрат. В пълна тишина те се промъкват между дъбовете, чиито клони са отрупани със стари дрехи, с червени прежди и конци. Приближават до сакралната зона – уникалното скално образувание Провирачката ( Дупката). Скалната арка лекува болести, а мистиката и тайнството тук съществуват от хиляди години. Старата жена взема пръчка и започва да бае. Придружителката й покорно я следва. Водачката вади червена прежда, която е с дължината на ръста на младата жена. Възрастната връзва конеца на стълбата и се качва нагоре. Показва с жестове на другата да я последва. Промъкват се през 50-сантиметровия отвор сред скалите.

Магическите думи на шаманката, Юлия Земеделска, не спират

Тя прави кръг от конец около първата стъпка на своята спътничка. Вади кибрит и го запалва. Връвта е ритуално копие на слънцето. Следват нови вълшебни думи. Младата, която е бездетна, а много иска да зачене, оставя монети на каменната площадка – скромна лепта за змията – стопанин на мястото. Следва ново промушване през триъгълен отвор между две огромни скали. Двете жени най-сетне са извън свещената зона. Искащата да забременее сваля ритуалната си горна дреха, с която се е докоснала до камъка, и я връзва на едно от дърветата наоколо. Както змията напролет “съблича” старата си кожа и се освобождава от паразити и заболявания и се възражда. Така и човек зарязва болката си там и продължава напред, без да се обръща назад, оздравял и прероден.

Не, това не е приказка. Нито е филм мистерия. А разказ за случващото се всеки ден само на 3,5 км от сатовчанското село Крибул. Езическият обред не е прекъсван от времето на траките. Има го откак свят светува, твърдят местните хора, които на своя диалект наричат дупката Провирачката, намираща се в местността Скрибина. Според легендата светилището принадлежи на огромна черна змия, която го зарежда с енергия. Влечугото е единственото животно в този край. За да подейства вълшебната сила, при извършването на култовата практика

Cкалата трябва да “стисне” болния когато се промушва през нея. Целта е той да се съедини с камъка. Уникалната скална композиция цери болести, кълнат се жителите на селището. Който е прегърнал последната искрица надежда, след като не е намерил помощ отникъде. Но е задължително да вярва искрено в чудото. Тогава ще намери лек за своята болка. “През дупката се влиза от запад на изток, т.е. към изгрева на слънцето. Това е някаква древна лечебница. Обреда го знаят само няколко възрастни жени от селото. Примерите за излекувани хора са много – има цяр за всичко – за зрение, слух, нервни и психични заболявания, стерилитет при жени и мъже.

Баба Юлия, шаманката от Крибул, се разболяла от най-опасната болест – рак. Направила три процедури в древното оброчище и туморът изчезнал. “От този момент си дадох дума да помагам безвъзмездно на нуждаещите се. Не е важно на кой бог се кланяме, а да носим вярата в себе си. Тогава стават и чудеса. Насам редовно прииждат жители на съседните и по-близки селища. Но в последните години идват отвсякъде – увеличават се и чужденците. Тя, болката, не избира кой какъв е, идва бързо, а си отива трудно. Опитвам се да помогна за лечението на всички, които идват”, реди баба Юлия. “Отчаяните да намерят сили в себе си, за да потърсят и намерят надежда и цяр”, твърди възрастната жена.

Преминаването през дупката има за цел човекът, който е болен, да се допре с горната си дреха до скалите. Преданието гласи, че само по този начин може да оставиш там, в змийското светилище, болестта си. Червен конец се носи против уроки. Сваляш връхната дреха, слагаш я върху някое дърво и ставаш нов човек. “Може да се отървеш така не само от болестта си, но и от злото, и от направена ти черна магия, от всякакви лоши работи. Затова и от другия край на света да дойдат в това сакрално място, няма да сбъркат. Че здравето и животът на всеки един от нас, човеците, са безценни. Затова змийското светилище ни прави известни по цял свят”, казват жителите на село Крибул.

 

Черната господарка съска край скалите

Огромната черна змия, която пази тракийското мегалитно светилище, периодично се показва, уверяват някои жители на село Крибул. 1-2 възрастни жени и днес не се отричат от думите си, че са виждали грамадното влечуго. То е голямо и черно, но не е агресивно към хората. Напротив. Усети ли човешко присъствие, веднага се шмугва между скалите и изчезва. Затова светилището се посещава все повече от нуждаещи се и от туристи.
Община Сатовча преди няколко години изпрати предложение скалното образувание да бъде включено в националната инициатива “100-те природни феномена на България”. Предвижда се кандидатстване по европейски проекти за облагородяването на района, но не и за превръщането на Провирачката (Дупката) в туристическа атракция. Защото не бива да се губи лечебната й сила.

Не се предвижда нищо да се строи поне на 200 м от свещеното място. Няма да има нито пейки, нито беседки, нито барбекюта. Там болният трябва да остане насаме със себе си, да намери покой и вяра, за да се излекува. А не да се стигне дотам, че да се използва святото място за пикник.

Kalofer 2017, Bulgaria

Никулден

Man With a Broken Heart

Честит Рожден Ден Мамо

This slideshow requires JavaScript.

mama

Като икона

Tango – My Cat

Eating Chocolate?

scan0001

Слави Трифонов и Ку-Ку Бенд – Концерт на Стадион Васил Левски 25.09.2015 full

Ivan Zak “You Don’t Ask About Me”

You Don’t Ask About Me

We said too many words,

some mixed up, some sealed.

There’s a little hope for those,

those, who have become like strangers.

Years have passed so quickly,

when we were happy.

You are not here and you don’t ask about me,

we used to live happily….

You don’t ask about me, how I feel.

I have never felt worse.

If I had my way, I’d spend every day right by your side.

The older I get, the more I understand.

You used to be only mine…

you used to be all the time next to me,

and now you are much wilder….

The more you wished you were someone’s girl,

the more I wished you were mine.

We used to go to so many places together,

where I haven’t been for a long time.

Every day and every night you’re in my mind…

I can’t deny…you make me feel alive.